Проучване
Цивилизациите са постоянно движещо се колело, което във всеки момент свързва минало с бъдеще. Старите вярвания биват превъплътени в нови, новите в стари и така през вечността.
Преди Христа древните римляни наричали Луцифер - планетата Венера, най-ярката сред всички на небето. Древните гърци използвали тяхно наименование за същата планета - Фосфорос. И двете цивилизации преплитат астрология с митология и въпреки че дават различни имена, значенията са еднакви - носещ светлината. Така въплъщенията на Луцифер или Фосфорос стават мъжки божества, синове на Зората, позната като Аврора в Древен Рим и Еос в Древна Гърция. В България и ден-днешен сме запазили думите „зорница" и „вечерница", обозначавайки същото небесно тяло.
Символиката зад елементи или същества, които носят светлина, винаги е пряко свързана с доброто, рая, божественото, небесното, надеждата, непорочността и пр. Християнството обаче претърпява изконни промени от мъже подвластни на земното. Те са загубили връзка с духовното и превъплъщават древните значения на основни символи в нови, удобни за тях такива. Носителят на светлина е и носителят на промяната, но той бива отхвърлен и даже обличан в образа на Дявола. Историята за библейския ангел, който завидял на Бог и му се опълчил е разказана в раннохристиянските книги, сред които е и Втора книга на Енох. Преди да бъде наречен „паднал ангел", Луцифер бил най-личният воин на Йехова, пръв сред архангелите. Бог накарал всички ангели да се поклонят пред човешкото му творение, което оскърбило Луцифер. Той не бил съгласен да сведе глава пред творение, което говори против Всевишния. Към Луцифер се присъединили и други и така започнала великата битка между Луцифер и Йехова, позната ни като Падането на ангелите.
Има писания, които завещават на Луцифер качества като прекомерна гордост и самовлюбеност, поради толкова високо отредената му позиция, но тъй като всичко стигнало до нас и след това превеждано и анализирано, спокойно можем да заключим, че цялата ни описана картина е манипулация. Векове наред тънко, системно и внимателно изпипана манипулация, която има за цел да показва само едната страна на света. Светът не е само бял и черен, не е само добър и зъл. Човечеството отдавна е забравило за сивата част от него. Светлината не е само доброта, непорочност и великолепна божественост, тя е и огън, любов, хитрост, ревност, желание. Мракът не е само зло, коварност и жестокост, той е утеха, блаженна сянка, защита, мистериозност, почивка. Едното произлиза от другото и съществуването им е невъзможно отделно. Така и метаморфозата е майка на творението. Първото същество, което не е божествено, само произлиза от Бога, а създава нещо абсолютно ново според библейските разбирания е най-голямото зло - Дявола - Луцифер. Великият светлоносец създава нещо невиждано - Ада, чак след като бива прогонен, след като претърпява пълна промяна. Същото се случва и с цивилизациите - римската цивилизация става източно-римска, после византийска, докато не я претопяват в османска. Едното дава началото на следващото. Така както Венера е дала на хората светлина, те я наричат Луцифер и послед Луцифер наричат Сатаната.
Погледнато през моята призма, всичко започва винаги с образа на жената. Жената - Венера, видяна, като най-прекрасното нещо на света, свършенството и свещеността, чрез коята мъжът достига до божественото. Жената - Дева, майката на Христос, която ражда светлината - Господа. И накрая жената, която има мисията да предаде на света учението на Христос, Мария-Магдалена, неговата спътница, която обаче е обругана от първи ученик на Христос - Петър, после и от Никейския събор. Завладени от злоба и завист, мъжете на онова време я заричат като блудница, защото чрез своята утроба тя е по-близо до божественото от тях. Още преди две хилядолетия, жената е обречена да стои или в бялото на света, или в черното. Тези, които седят по-средата, са наричани блудници или вещици. Те са забранени от църквата, гонени от нея, убивани и измъчвани, тъй като Християнската църква е основана от мъже. В мъжкия ни свят жената или е наивна и непросветена, или е веща и коварна. Истината за нея обаче е съвсем различна. Тя винаги е била многопластова, нито само наивна, нито само жестока. Божествената женственост е всичко събрано в едно тяло - любов и омраза, срамежливост и увереност, хитрост и честност, емоционалност и студенокръвност, светлина и мрак. Клеймото, че е задължена да е само едно нещо, е неестествено, изцяло противно на природата.
Началото на тази задълбочена съпоставка в разбиранията за женското начало дават две картини „Падналият ангел“ на Александър Кабанел (1847 г.) и „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели (1482 – 1486 г.) В една и съща цветова гама, идентично изобразени, виждаме същества от мъжки и женски пол, рижави с бели кожи, въплъщения на красотата. Картините обхващат точно моментите, в които двете фигури олицетворяват рождеството на нещо ново - архангелът ражда Принц на Ада, Великия демон, тъмните и бездънни дебри на океана ни дават богинята на любовта и вечната красота.
Концепция
Това, което виждаме, като погледнем една жена, е само външната ѝ обвивка. Когато се докоснем до нея, стигаме до следващия слой. Като я обикнем, ни се разкрива още един образ. Жената е многопластова. Тя крие в себе си хиляди вселени, тя е олицетворението на божествено творение, тя е светлина, тя е мрак, тя е страх и желание, тя е живот, тя е смърт. Без нея светът е загубен. Тя е божествена полярност.
Силуети и форми
Формите, върху които е простроен дизайна на колекцията, са кръг и триъгълник. Взети от първоизточниците на вдъхновението, те пресъздават идеята за божественото, където имаме свещения кръг и светата троица - основни символи също така на женското тяло. Преплетени в едно, ни дават цялостната концепцията, в облика на дреха.
Силуетите, владеещи тази колекцията, са Х и Н. Силуетът Х насочва главно към раменете, ханша и тънката талия по-средата. Така жената добива увереност и женственост едновременно. Силуетът Н е по-лежерен и дава възможност много типа фигури да изглеждат добре в него. Местейки само средната линия, може да се постигне илюзията за по-тънка талия, по-широк ханш, по-тесни рамене и пр. Този силует е подходящ, както са изключително слаби жени, така и за тези с пищни форми и извивки.
Детайли
Главните детайли, които раздвижват класическата линия са яките, поставени над ревера, нестандартни украсителни шевове и контрасти в цветовете на елементите. Конструктивно се заложи на широките рамене, комбинирани с широки прави, разкроени панталони и контраст между вталени сака и такива в мъжки силует. За да се придържаме към концепцията и елементите триъгълник и кръг, се акцентира върху диагонални срязвания, басти, триъгълни клинове, цепки и конструктивни смесвания на двете форми. Тези комбинации засилват женственото излъчване и дуалистичноста зад образа на фаталната жена.
Материи, десени и принтове
Акцентът в платовете на колекцията е сред сублимацията на хастара. Принтът е постигнат чрез първоначален ръчен експеримент върху сатенено бяло парче. Използвани са два цвята бои за рисуване върху коприна - малина и черно, които разредени и после третирани с морска сол, топлина, отмиване с вода и отново прилагане на пигмент, създават рисунка с многопластов образ присъщ на морска пяна. Парчето плат е сканирано с висока резолюция и обработено в Adobe Photoshop, като бива променено цветово, играейки с негатив и позитив, но не и на ниво форма и първоначален резултат от ръчния експеримент. Финалните разработки са избрани на база настроение и гама, както и новопостигнати форми. След това файлът се изпраща за сублимация.
Тази статия все още няма коментари